Нашите учители
В живота си човек не може да обясни всеки свой избор, имам предвид, че има и неосъзнати такива. Но да кажем, че математиката още от малък ми се е отдавала и от природните науки тя има голям потенциал да обяснява света около нас. В неговите физически измерения, разбира се. Когато човек се позадълбочи обаче, вижда в нея и своеобразни притчи за духовното. Та избрал съм я може би, защото ми е вдъхвала доверие, че може да ми обясни света. По-късно разбрах, че не бива да й се възлагат прекалено големи надежди, но ако човек я оцени по достойнство, може да е изключително полезна. За работа с деца не съм мислил целенасочено, просто така се получи. Не си представях да работя в аналитичния отдел на някоя банка или застрахователна компания, например, защото за човек, който завърши чиста математика, това са едни от вариантите, и някак естествено остана възможността за учителстване. Слава Богу, имам контакт с децата, и се получава.
Да, завършил съм математика в Карлсруе. Отново не мога да мотивирам докрай отговора си, но да речем, че не успях да се адаптирам съвсем в тамошното общество. Явно нещо ме е дърпало обратно към дома. И съм благодарен, че се върнах. От днешна гледна точка мога уверено да потвърдя, че ние, като българи, твърде малко познаваме съкровищата, които имаме у дома – в природно, историческо, духовно и във всяко друго отношение. Може, разбира се, да почерпим добрия опит и от западната цивилизация, особено в материално отношение, но в културно – те имат какво да научат от нас. Ако преоткрием нашите позабравени корени и традиция, съм сигурен, че ще се възродим като общество.
Ако мога да изтъкна нещо характерно, то е, че задавам много въпроси. Държа децата да се пълноценни участници в учебния процес и в най-добрия случай отговорите да идват от тяхната уста. Това понякога може да коства доста усилия, но в крайна сметка работата на учителя е не просто да разясни определена задача, а да направи така, че ученикът, ако мога така да се изразя, да придобие решението. Освен това, за да се случи това, детето трябва да се чувства спокойно да прави предположения, макар и да сбърка, и в този смисъл е нужно търпение.
Причините са много, ако мога да обобщя, от години системата на образование обръща повече внимание на количествени показатели, а не на качествени. Материалната база е важна, но тя по-скоро съпътства учебния процес, не е негов център. Дори ако е налице живата връзка между учител и ученик, става съвсем маловажна. Какво му е необходимо толкова на един учител – място, където да пише, и средство да го направи. Но живата връзка е тази, която е хранителната среда за всяко преподаване. В този смисъл онлайн-обучението, на което бяха подложени децата, може да служи единствено като помощно средство и то само в краен случай. Тръгне ли се само в тази посока, това може, а вече и донесе, само вреди, и то дългосрочни. Добавете към това либералната политика, липсата на санкции, или по-скоро липсата на воля за прилагането им, формалното отношение, и положението може да стане съвсем плачевно. В училище от години се констатира намаляваща дисциплина и мотивация у децата. Заедно с това никой не откликва на многократните призиви на Православната Църква за въвеждане на вероучение като задължителен предмет. Аз бих казал, че той трябва да е задължителен първо за всички учители. Да произведем поне едно поколение православни педагози, да видим и да се убедим в добрия пример, и тогава по естествен път ще продължим в правилната посока. Ние често изискваме от децата неща, които самите ние не притежаваме. Нека първо образоваме учителите. Разбира се, нещата може да вървят и успоредно. Това е и смисълът на думата „образование“, човек да се доближава до образеца, до образа на своя Създател. Как може да се постигне това без нравствените начала? Без тях от образованието остава единствено една информираност.
Най-затруднителната част от математиката е необходимостта да се мисли абстрактно. Това не е дадено на всички. За десетте години преподавателски опит съм успял да отработя много схеми и ако мога така да ги нарека „калъпи“, в които да влезе по-голямата част от материала и да стане разбираема дори и за онези, на които математиката не им е афинитет. Винаги обаче си остава един момент на досещане, който не може да се вкара в калъп, а се дава свише. Той е този, който отделя добрите от тези, които наистина имат талант.
Оценките са ориентир, разбира се, въпреки, че системата на оценяване, базирана на тестове, скрива доста неща. За мен най-важно е детето да свикне да разсъждава логично, да се обосновава. Да мисли аналитично, да знае какво му е дадено и какво цели, да отделя вярно от невярно. Това е тъканта на математиката, от която всеки ученик може да се възползва, независимо дали впоследствие ще продължи да се занимава с нея или не. Конкретните математически правила, щом не ги ползваме, ще ги забравим, аз също го правя, но подходът на аналитичното мислене нека остане. Той е и в основата на критичното мислене, което винаги е било предпоставка за развитието на личността. Не може да се отрече също, че математиката е хармонична и подредена наука. В този смисъл, който се занимава с нея, не може да не му повлияе и в тази посока.
Става лоша работа 😊 Опитваме се до го мотивираме, да го предразположим, да разберем причините за липсата на мотивация. Всеки конкретен случай си има своите особености. Много е важно и родителят да ни подкрепи в този процес. Доста често нежеланието се дължи на неумението. Никому не е приятно да се занимава с нещо, което не му се отдава. Ако успеваемостта се повиши, това влияе благотворно и на мотивацията.
В нашата школа работим с помагала на издателство „Веди“ и отчасти с „Архимед“ и „Регалия“. И едните, и другите са много добре структурирани, целенасочени и изчистени.
Не само днес - обучението по роден език е от първостепенна важност за формирането на личността на детето, за изграждане на специфичен тип мислене, формиране на личностни и ценностни качества. В обучeнието по български език не се включва само елементарното обучение по граматика- всъщност от самото начало на обучението на детето, в часовeте по роден език се полага началото на формирането на нравствените му качества. С напредване на годините този процес се засилва. Специално в нашата дисциплина една от най-важните функции на учителя- а именно т.нар. аксиологична, т.е. възпитателна, е най-силно изразена. След всичко казано дотук, искам простичко да обясня, че обучението по БЕЛ не се свежда само до обучение по граматика и четене на произведения, обучението по нашия предмет (те са два, всъщност 😊), допринася в най-голяма степен за хармоничното развитие на личността на детето- да се научи как да се изразява, как да се аргументира, как да отстоява позиции, да разшири общата си култура, да може да „облича“ в думи своите впечатления, мисли, чувства. Не на последно място - да разбира и осъзнава принадлежността си към българската нация и общество, да въприема ценностите на българското общество, да се родее с постиженията на партиотичните ни творци, да различава естетически красивото и стойностното... няма да ни стигне мястото, за да изброим колко много са качествата, които доброто обучение по БЕЛ изгражда у децата, и колко важни са те за неговото личностно развитие и пълноценното му включване в обществото.
Изключително! Учителят, дори несъзнателно, е пример за подражание на детето - той е този, който оставя най-ярък спомен в съзнанието на ученика. Изключително важно е поведението на учителя, и това да създаде естествена, непринудена и предразполагаща атмосфера, в която детето да не се страхува да покаже своите възможности. Аз искрено вярвам, че не съществуват деца, които нямат възможности, има такива, които не се трудят, и такива, на които не са повярвали, т.е. не им е бил даден шанс да покажат, че могат. Затова изключително много държа всяко дете да се чувства спокойно, да не се притеснява да сбърка, и най-вече - да иска да учи: тогава резултатите не закъсняват.
Доверие, желание за работа и много, много старание.
Задължително с голяма доза патриотизъм. Особено материалът в 7.клас ми позволява това. Обичам историческите и културни препратки, смятам, че те позволяват да се „разшири“ хоризонта на детето и то да види в по-обширна перспектива материала, който изучаваме. Особено в часовете по литература се старая да провокирам децата с техни интерпретации на различни чувства, постъпки и добродетели на героите, старая се да разказвам повече за авторите, за епохата в която са живели.
Възмножността за самостоятелно мислене и преценка. За мен това, което липсва в обучението в училище, е развитието на когнитивните способности на учениците, иначе казано възможността да анализират, да синтезират и да прилагат в практиката това, което изучават като учебен материал.
Най-важното е да ги науча да различават качественото четиво от некачественото такова. Такъв подход имам и към собствените си деца, и смятам, че изграждането на есетическо отношение към литературните творби е много важно.
С постоянни въпроси и препратки към вече изучавани правила и произведения от една страна, и с личната ми емоция от друга. Когато човек обича нещо, то му личи, и дори и несъзнателно предава тази любов на другите.
Да изискват от децата си постоянство и търпение. Да следят резултатите им в училище и да показват интерес към постиженията им. Успехите на децата в училище тръгват от отношенията в семейството. Ние, като учители, можем да подпомогнем процеса на обучение, но успехите на децата зависят от личното им старание и мотивация.
Не мога да посоча конкретно помагало или издателство, защото в практиката си съм се убедила, че всяко издателство предлага свой подход към определена тематика, поддържа определено ниво и аз съм се научила да подбирам най-подходящото помагало според конкретния случай. Работя и с учебниците и помагалата на „Просвета“, и с тези на „Клет“ и „БГ Учебник“ . За 5.- 7.клас доста добър избор за учениците са помагалата на Донка Кънева. За големите ученици – в 10. , 11. и 12. клас, безценни са учебните помагала на издателство „Диоген“. В курса работя с множество материали, така че децата да свикнат на различните варианти и степени на трудност, които може да им се паднат на изпита.
Децата, които прибягват до извънкласна форма на обучение, в общия случай са по-мотивирани и склонни да се влагат, което от своя страна предопределя и по-високите резултати, които постигат. От друга страна учителят в извънкласната форма на обучение не разполага със система от санкции, които да противодействат на липсата на желание, затова вътрешната мотивация става още по-важна. Разбира се, учителят би могъл да влияе и върху нея, доколкото детето е склонно да възприема неговото отношение. Затова обаче е необходимо повече време за изграждане на по-задълбочен контакт, който би позволил на учителя да бъде приет от детето. Има случаи, когато проблемът с усвояването на материала е свързан с неувереност или липса на знания и в тези ситуации можем да повлияем положително. Но ако проблемът е от друг характер (свързан със семейната среда или модели на поведение, които детето е възприело), тогава въздействието остава по-ограничено.
В това да прецениш правилно нуждите на всяко дете и какво отношение би дало оптимални резултати. В този смисъл на някои деца трябва да им дадеш, на други – да им вземеш, с едни да действаш внимателно, с други – да бъдеш твърд и т.н. Това, че не сме притиснати толкова от времето, колкото е един учител в училище, както и малките групи, благоприятстват да работим за свършена работа, вместо за единица време и да обръщаме повече внимание на индивидуалните пропуски на учениците.
Учителят по математика трябва да съвместява в работата си от една страна качествата на учител, а от друга страна качествата на математик. Като учител той трябва да има подход към децата, да бъде търпелив и внимателен, а също и способен да спечели доверието на детето, а като математик да мисли и действа аналитично и последователно. Заниманията с математика ти помагат, веднъж, да се научиш да разпознаваш качествения анализ, и втори път, да опознаеш границите на логическото мислене. Това от своя страна е важен елемент на критичното мислене, а фактологически обоснованото критично мислене става все по-насъщна потребност, тъй като живеем във време на ясно изразена дезинформация и пропаганда. Ключово качество за противодействие е умението за боравене с информация.
Относителната свобода, с която разполага преподавателят по отношение на натоварването, което е склонен да поеме. Концепцията на школата е, че учителят поема натоварване според силите си, така че качеството на урока да не пострада, или както се казва: „Понякога по-малко е повече“. Друго предимство е единомисленият и сплотен колектив, в който засега, слава Богу, липсват обичайните разногласия и борби.